640_355704

Здравко Димитров, кандидат на ГЕРБ за кмет на Пловдив:

Пловдив много скоро ще излезе от тесните си рамки по един съвсем естествен начин и ние трябва да предвидим този процес и да го управляваме. Все повече хора ще идват, ще искат да живеят и работят тук.

Хората от най-близките до града села отдавна се чувстват пловдивчани. Те идват да работят и да се забавляват тук, изпращат децата си на училище в Пловдив, използват пътищата, болниците, въобще – всичко. От друга страна, пловдивчани пък използват Родопската яка за разходки и релакс, а много от тях има и къщи или вили. На практика и сега сме едно цяло. Но има две общини, чийто административен център е в Пловдив. Това не е нормално, защото води до раздуване на администрация – кметове, заместници, чиновници, служители, общински съветници. В двете съседни общини имат своя мотив да се противопоставят на евентуално сливане или прекрояване на границите – твърдят, че ако се слеят с Пловдив, ще пропуснат възможността да получават средства по Програмата за развитие на селските райони. Може би е така, но трябва да имаме предвид, че новата кохезионна политика ще отпуска 90 на сто от средствата за междурегионални проекти и ако ние не работим заедно, няма да можем да кандидатстваме и да привличаме средства от ЕС.

Аз бях разрешил и референдум в Ягодово, който се проведе при неясни правила, но мисля, че в най-скоро време сливането ще се случи по естествен път.

В момента се опитваме да компенсираме тесните граници на Пловдив с дейности, които извършваме на други територии. Проектът за новото Голямоконарско шосе е дейност на територията на община „Марица“, но ние лобираме за този проект и реално го движим, защото ще подобри трафика в града. Голяма част от Околовръстният път е в зоната на община „Родопи“, Асеновградско шосе – също. Така че намираме начин да преодолеем пречката, че тези територии административно не са към община Пловдив. Освен това законът вече ни дава право да пуснем градски транспорт до другите общини, което е още едно предимство за пловдивчани, а и за населението на съседните общини, пътуващо до Пловдив.

Населените места в двете общини до преди 40 години се администрираха под различни форми от Пловдив. Те бяха механично разделени с един Указ на Министерски съвет преди промените през 80-те години на миналия век. Моето мнение по този въпрос е, че двете общини трябва да съществуват до момента, в който те могат да печелят проекти по програмата за селските райони. Този период обаче изтича и неминуемо тези две общини ще станат райони към Пловдив.

Важно е да сме заедно, за да можем да кандидатстваме и да привличаме средства от ЕС. Тези средства са ни необходими, защото ръстът на индустрия и хора в Пловдив ще донесе след себе си нужда от нови свързващи пътища, от жп и от нови идеи за градска мобилност, които да не задръстват града. Не трябва да ставаме заложници на местните конфликти да пречат хората от тези общини да живеят по-добре.

Каквото и да мислим обаче, не можем да действаме с решения, спуснати отгоре. Хората в двете общини трябва да са убедени, че за тях ще е по-добре да са част от община Пловдив и за това трябва да бъде организирано широко обществено допитване.

Аз лично разреших като областен управител референдум по този въпрос в Ягодово. Тогава вариантът за приобщаване към Пловдив бе отхвърлен, но мисля, че в най-скоро време сливането ще се случи по естествен път.