Здравко Димитров Пловдив

Имам какво да дам на Пловдив. Не да взема. Не съм човек, който се издържа от политиката. Влязох в нея, за да съм полезен на хората, а не  да се възползвам от властта.

Здравко Димитров отговаря на пет морални въпроса, зададени от вестник „Марица“ към кандидатите за кмет на Пловдив. 

Реално ли е кметът да гледа семейство и да посреща всички разходи, които позицията му изисква,  разчитайки само на заплатата от 1500 лева размер?

–  Не. Ниската заплата на кмета е популизъм. Освен това с нея е вързана тази на председателя на Общинския съвет и още много други. Заплатата трябва да е по-голяма.  Но това не е най-важното. Аз лично съм успял в живота човек и не разчитам на тази заплата. Но има професионални политици, които нямат и един ден трудов стаж зад гърба си. За тях е странно как си хранят семействата и поддържат стандарта, който кметският пост изисква, с 1400 лева на месец.

– Редно ли е партията да се сменя като колата и да се сключват политически бракове по сметка?

–  За смяната на партиите и политическите бракове попитайте Славчо Атанасов. Аз съм членувал само в ГЕРБ.

– Съществува ли професия кандидат кмет?

–  На мен ми е за трети път, ако броим и изборите през 2007-а, когато станах кмет на район „Западен”. Иначе явно има такава професия кандидат-кмет, защото някои колеги са неуморни в това занимание. Явно живеят от избори на избори и това осмислят живота им. При мен не е така. Кандидатирах се, защото мисля, че имам какво да дам на Пловдив. Не да взема.

– Може ли кметът да бъде конкурент на големите предприемачи?

–  В това по принцип няма нещо притеснително кметът да е богат, ако обаче е станал голям предприемач, преди да бъде кмет. Случвало се е и преди, при това в най-романтичните времена на българското икономическо чудо от края на XIX век. Самият Христо Г. Данов, много успял човек и пръв издател на вестник „Марица”, е бил 3 години кмет на Пловдив. И във връзка с първия въпрос, той не е получавал заплата. Но това не му е  попречило да осигури една от епохите на най-бурно развитие на града. Въпросът е да не забогатяваш от позицията си във властта.

– Кой е вашият началник?

– Вече имах възможност да го кажа – моят шеф е моята съвест. Когато стана кмет, ще имам нови началници и това ще са гражданите на Пловдив.