За мен
Здравко Димитров е роден на 22 май 1963 година в Пловдив.
ОБРАЗОВАНИЕ
Средното си образование получава в СУ ”Васил Левски”- Пловдив.
Завършва Пловдивски университет ”Паисий Хилендарски” като бакалавър по спортна педагогика.
През 2002 година защитава магистратура по психология в Пловдивски университет ”Паисий Хилендарски”.
През 2011 година защитава магистратура по публична администрация в ПУ ”Паисий Хилендарски”. Магистър по финансов мениджмънт в Стопанска академия”Д. А. Ценов” – гр. Свищов.
КАРИЕРА В СПОРТА
Като дете тренира лека атлетика, но по-късно се насочва към баскетбола. В периода 1981– 1991 г. е състезател на ССК Академик Пловдив и ЦСКА. Участвал е в националния отбор по баскетбол, носител на международни и национални награди.
От 1994-а до 2007 г. е президент на Баскетболен клуб „Академик“ – Пловдив. Член е на УС на БФБ и УС на ЛЗД „Сокол“ – Пловдив.
Успоредно с това се занимава с частен бизнес.
В ПОЛИТИКАТА И УПРАВЛЕНИЕТО
През ноември 2007 година печели мажоритарни избори за кмет на район „Западен” в гр. Пловдив с мандат 2007 – 2011г.
С Решение № 824 от 14 ноември 2011 година на Министерски съвет на Република България с министър-председател Бойко Борисов е назначен за областен управител на област Пловдив.
Народен представител в 42-ото и 43-ото Народно събрание.
Здравко Димитров е семеен, с две дъщери
ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ
Я, че ти си по-голям от Чомаков! Това беше първата реакция на Бойко Борисов, когато се запознахме.
Спортът ме научи на дисциплина, отговорност и самообладание. Още от училище ми викат Зико. По онова време в спортното учеха Стефка Костадинова, Атанас Търев, Николай Петров, Ангелина Михайлова, Георги Славков, Стоян Делчев, Коце Костадинов и много други големи шампиони. Треньорът Васил Кожухаров ни беше като баща и държеше еднакво строго както за спорта, така и за учението. Тогава създадохме приятелства, които остават за цял живот. Няма значение по какъв спорт се провеждаше състезание, всички ходехме да ги подкрепяме.
Имах късмета да стана част от златното поколение в българския баскетбол. Започнах в Академик, после се състезавах за ЦСКА, а по-късно оатново се върнах в родния клуб. С националния отбор вдигахме на крака залите, в които се вееше българският трибагреник.
Случвало се е противников играч тайно от съдията да ме удари или обиди, за да ме предизвика и да ме извади извън равновесие – най-глупавото е да отвърнеш, защото ставаш като него. Спазвам това правило и до днес. Смятам, че умението да се владеш и да преценяваш ситуацията, помага и в живота, и в работата. На спорта дължа своята увереност и самодисциплина.
Като за всички хора от моето поколение, 1990-а беше повратна в живота ми. Тогава държавата абдикира от спорта. Уволних се от армията и се върнах в Академик. Пари обаче нямаше. На практика останах на улицата и не знаех как да продължа. Същата година се роди дъщеря ми Мария и почина баща ми, който беше голямата ми опора в живота. Трябваше да реша бързо с какво да се занимавам. Председателят на дружество Академик ме посъветва да се запиша на борсата като социално слаб. Реших, че да се редя на опашката за помощи не е за мен, защото имаше хора, които имаха много по-голяма нужда. Трябваше да намеря нещо, от което да вадя пари всеки ден. Започнах да карам такси, станах сервитьор, а после барман. В кризи е така - ако трябва и пред тоалетна ще застанеш и ще работиш, няма срамен труд. Поех нещата в свои ръце. Започнах да уча как се управляват пари, разбрах колко трудно идват и как лесно си отиват. Направих дискотека до стадион “Пловдив”, после дойде “Зико бар”. Стана много популярен. И досега много хора се обръщат към мен с “господин Зико”. По-късно създадох едно от емблематичните заведения в Стария Пловдив – ресторант “Улпия”. Това заведение ми е скъпо като дете, създадох го с много любов. То бързо стана любимо място на пловдивската бохема и много художници, писатели, артисти идват всеки ден заради атмосферата и разговорите. Приятелите и личните ми гости знаеха за моята страст към старинните часовници, телефони и мебели. Голямата ми гордост днес е оригинален австрийски часовник “Юнг Ханс” от 19. век. Междувременно завършвих спортна педагогика и защитих магистратура по социална психология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Семейството ми е свързано с район „Западен” вече четири поколения. Навремето дядо ми купил 12 декара в района и направил модерни оранжерии по немски образец с топлопроводи. Построил цяло имение с две големи къщи. При национализацията му взели всичко. Не успял да го преживее и се споминал скоро след това. Семейството ни се нанесло да живее в апартамент в блок в квартал “Христо Смирненски”. При реституцията ми върнаха само 1 декар от дядовия имот. На това място простроих модерен търговски комплекс с 18 магазина. Напълниха се бързо и ми носят добри доходи.
Бизнесът ми помага и в политиката и управлението. Един кмет трябва да е да е добър стопанин. В политиката влязох заради идеите на новата партия ГЕРБ, които нямат нищо общо с партийното лицемерие. Вижданията на Бойко Борисов за добро управление напълно съвпадат с моите.
За мен добрата политика е да работиш честно и открито, да можеш да гледаш хората право в очите, да накараш всеки човек да открие собствения си интерес в обществения, да убедиш всеки да даде най-доброто от себе си и да можеш да го оцениш. Да търсиш не просто вариант, за да решиш един проблем, а от добрите варианти да намериш най-добрия. Хората трябва да знаят не само какво правиш, защо го правиш, но и как го правиш.
И ако ме питате защо днес се кандидатирам за кмет на Пловдив, отговорът е прост: Пловдив е в сърцето ми. Цялата ми семейна история и целият ми живот са свързани с това място. От дядо ми – до децата ми. И искам по-добри дни за тези, които идват след нас.

Приоритети